YouTube GOODREADS Instagram Facebook

Inspiration by Marie

  • Начало
  • Лични Моменти
  • Пътешествия
  • Изкуство
  • Рецепти
  • Красота
    • Коса
    • Грижа за кожата
  • Лайфстайл
    • Партньорства
    • Месечни любимци
  • Контакти
    • За мен


Броени дни преди Великден и започнах с пробната партида козунаци. Да, даже малко закъснях с правенето им, но събота отново. Техният сезон дойде, въпреки че аз започвам с похапването им много преди това. Миналата година за първи път се включих в това приключение да се вихря в кухнята и тази година нямаше как да пропусна отново. Въпреки създалата се ситуация напоследък, настроението ми няма да се провали и ще прекарам празника на сигурно и ще запълвам времето си с вкусотии и приятна компания.

Много от вас, които не са пробвали да правят козунак, вероятно са чували думите как е ,,много трудоемка цялата тази задача“, ,,знаеш ли с какво се захващаш въобще?‘‘. Именно заради това се захванах и аз, а и нищо не губим като опитаме, нали така? Нямам домашна изпитана рецепта за козунак, но за сметка на това от много ровене из интернет намерих няколко и сега ще споделя с вас. Разбира се, ще очаквам вашите снимки на готовите козунаци.

Ето и рецептата, като количествата са за това, което ми се е получило на мен:


Продукти:
• 1 кг. брашно
• 6 броя яйца
• 200 г масло ( като малка част запазих за намазване на формите )
• 200 г захар
• 1 кубче мая
• 250 мл прясно мляко
• настъргана кора на 1 лимон
• 1 с.л. ром
• стафиди ( аз лично слагах на око )
• щипка сол
• 1 бр. белтък



Приготвяне:
Брашното се пресява в дълбок съд. Отделно с миксер добре се разбиват яйцата със захарта, към тях се прибавят лимоновата кора и лъжицата ром. Млякото се затопля до малко повече от телесна температура - трябва съвсем леко да напарва на пръста. Това го направих в микровълнова за около 2 минути. В него се натрошава маята, добавят се щипка сол, 1 с.л. захар и 1 с.л. от брашното, което сте отделили и се дръпва настрани.


В дълбокия съд, пресятото брашно се оформя като кладенче, в което се изсипват яйчената смес, млякото с маята. Кладенчето трябва да е голямо, за да побере необходимата смес. Започва се замесване на тестото. Размесва се добре, докато не се получи хомогенна смес. В началото ще се получат бучки, не се плашете, нормално е – макар че в началото помислих, че няма да ми се получи. Просто размесвайте усърдно и накрая ще имате нормално и добре изглеждащо тесто. В зависимост от брашното ( аз използвах бяло за козунак ), което използвате, както и от големината на яйцата, е възможно да не ви достигне брашно, или пък да ви остане. Тестото трябва да е меко, лесно за размесване, но да не залепва здраво за пръстите. Ако не ви достига брашно, просто ще добавите колкото трябва. Но не прекалявайте. След като се замеси веднъж, тестото се вади от съда и се слага на набрашнената маса.

Следва втора част от действието - вкарването на маслото в него. За тази цел маслото се разтопява предварително, като се внимава много да не започне да се пържи. Аз го разтопих в микровълновата за 1 минута и 10 секунди. Тестото се разстила с ръце на масата и се намазва с разтопено масло. Захлупва се като плик, след което пак се разстила на масата. Пак се намазва с маслото и пак се захлупва и това се повтаря, докато не свърши всичкото масло. Ако тестото започне да залепва за масата, тя се наръсва с брашно. Целта на това упражнение е да се получат много пластове в тестото, така че да се сдобием с класическия козунак - на конци. След като измесим тестото се слага в по-голяма съдинка и се оставя на топло, за да втаса. Когато е уголемило двойно обема си, се пристъпва към оформяне на козунаците. Там вече всичко зависи от въображението ви: дали ще си ги направите на плитка, дали на руло - въпрос на вкус. Щях да направя и от козуначените зайчета на Лора Капустина, но не си заделих от тестото. Нищо, следващия път. Самата форма се намазва с масло, наръсва се с брашно и в нея се поставят оформените козунаци. Оставят се да втасат както са оформени и след това отгоре се украсяват с каквото предпочитате, намазват се само с разбит белтък, за да не загорят, при желание се наръсват със захар и се пекат. В началото се слагат в добре загрята фурна на 220 С, но след десет минути намалявате на 180 и печете още половин час. Поглеждате периодично и когато са готови може да ги извадите. Доста време им се наслаждавах и след това козунаците бяха нападнати.
Преди втасването им.

Преди втасването им.
След втасване - преди печене.

Това беше от мен. Очаквам вашите снимки и мнение. Bon Appétit!

Поздрави,
Мари. ♡

Share
Tweet
Pin
Share
No коментара


Няколко часа преди настъпването на новата 2020-та година е време за малко размисли от моя страна. Настъпваме в едно ново десетилетие. Тук няма да прочетете моите резолюции за идната година, нито какво точно се е случвало през всеки един изминал месец от 2019-та година. Типични разпилени мисли. Ипси ( @ipsyrm в Инстаграм ) зададе един много смислен въпрос в своите stories. Как преживяхте тази година? Един много точно зададен въпрос. 2019-та беше много събитийна година, както в добрите, лошите, неузнаваемите, тъжните, така и в щастливите начини. Все още се уча да не разделям моментите от живота си, така че не мразя тази изминала година, за това което беше. По-скоро я уважавам, защото ми даде възможност да се сблъскам с най-различни ситуации и да порасна по-правилния начин. Какво преживях? Преживях вихрушка от емоции. Пътувах малко, но на хубави местенца из България. Изправих се срещу себе си и говорих пред много от вас, макар и виртуално, за менталното здраве. Споделях повече от личното си творчество и ще продължавам да го правя. Запознавах се с много различни и интересни хора, както в Инстаграм, така и на живо. Създавах приятелства и запазвах тези, които ме правят щастлива. Четох малко, но стойностни книги. Завърших гимназия, бях абитуриентка и това несъмнено беше едно от най-красивите ми и запомнящи се преживявания. Практикувах по-често йога и определено ще продължа да го правя и през следващата година. Приеха ме да уча като студентка, мечтаната специалност, която най-много се доближава до това, което искам да правя и за напред. Изкарах едно прекрасно лято и тежко едновременно, защото се подготвях за една смяна в живота ми, за която си мислих че съм готова. Така се преместих в София и започнах да я опознавам в най-хубавата и най-лошата и страна. Въпреки забързаното ежедневие там, натовареното и движение, дори мръсният въздух, намирам в нея красивото, дори да е скрито в някой ъгъл на тиха и скътана уличка. Там разбрах и много нови неща за мен самата. Разбрах коя съм всъщност и какво искам от живота. Разбрах че е по-добре да правиш грешки, отколкото да представяш фалшиви перфектности. Преживях и раздяла, която ме направи още по-силна и уверена в себе си. В София ме осени още повече и дълбокото вдъхновение. Благодарение на него успявам да достигна до най-висшата степен на изкуството, а именно писането. Трябва да бъде усещано от душата, сърцето, ако не е напълно и изцяло преживяно и изстрадано, няма да докосне друг. Думите докосват четящия, както и пишещия, преминават през тялото като тръпка оставаща за постоянно. Щастлива съм, че тази година преоткрих себе си много повече от друг път. Научих се, че мога и сама, научих се да обичам себе си и да приемам всичко като урок, а не като победа или загуба. И тук е време за пожелания за 2020. Просто бъдете и мечтайте. Приемайте случващото се като урок и продължавайте напред с високо вдигната глава. Затова, ако четете това и въобще стигнахте до тук, след разпилените ми мисли, благодаря. Надявам се да получите това, което искате, мотивацията, от която се нуждаете, хората, от които се нуждаете и щастието, което заслужавате.

Весело посрещане на новата година или Честита Нова 2020-та Година!

Благодаря Ви, че ме четете!
Поздрави,
Мари.

Share
Tweet
Pin
Share
1 коментара

На 19-ти октомври отбелязвам четири ( 4 ) години, откакто започнах блога си! Исках да направя тази публикация, за да ви информирам за моето приключение, наречено живот, за моята връзка с писането в моето интернет кътче и да ви благодаря на тези, които продължават да ме подкрепят и следват по пътя ми.

Четири години и 164 публикации по-късно..ето ни тук. Не е много, но е докосващо и с мисълта, че ги има. Как стигнахме до тук?

За тези, които са тук с мен от самото начало, сте виждали ( и четете за мен, дори в Инстаграм ) за любовта ми по книгите, която запали интереса ми да съм тук сега, за ученическите ми години, да минавам през различни върхове и спадове, да започна да уча в университет и да се преместя на ново място за живеене. От едно срамежливо момиче на 15 години, което не е знаело какво се случва в живота му и достатъчно объркано, че да започне блог до 19 години. Толкова много се промени животът ми от октомври 2015 година и имам чувството, че наистина сте ме виждали да израствам и да се променям в човека, който съм днес. Изгубих приятели ( прекъснахме пътищата си ), натрупах нови и много по-добри, промених посоката на живота си и се провалях и успявах по много начини. Не споделях абсолютно всичко, защото всеки си има негови изживявания, а понякога интернет пространството е всичко, но не и напълно безопасно. Въпреки това споделях, за да достигна до хора и да помогна, дори и с думи.

Някои от любимите ми блог спомени и важни събития досега:
• Работа с прекрасни брандове, които наистина харесвам и не го правя просто защото трябва.
• Над 3000 последователя в Инстаграм и огромна подкрепа от прекрасни хора там.

Видяхте повечето житейски събития, довели ме до мястосто, където съм днес и се надявам това приключение да продължи.

И тук ще направя едни кратки благодарности:
Благодаря Ви, че сте тук! Наистина всяка една минута, която прекарвате тук или в Инстаграм профила ми, е на минута разстояние от всичко друго, което бихте могли да правите, а това значи толкова много за мен! Надявам се да се чувствате като у дома си, колкото мен, както и да сте разбрани и вдъхновени. Благодаря Ви от сърце!
Честит рожден ден, Inspiration by Marie.♥

С уважение,
Мари.

Share
Tweet
Pin
Share
1 коментара

4.09.2019 Денят започва още в 00:00 часа. Пожеланията започват да се трупат едно след друго, а аз за първи път се чувствам по-различно от преди. Вече съм на 19 години. Първото нещо, което правя в социалните си мрежи и тук в блога е да сменя описанието – казваме чао на 18 и здравей на числото с 9. За първи път, рожденият ми ден протече без план и нещата ми се наредиха. Изпих кафето си на спокойствие, отделих време на себе си и останалите около мен.
За осемнадесет години със сигурност научих повече уроци от това число и беше хубаво. Научих се, че е окей да имаме лоши дни. Именно те ни показват хубавите страни на живота и ни научават на истински важните неща.
Успехът няма да дойде при вас, да кацне на рамото ви и да ви каже, че е там, трябва да работите усилено, за да го постигнете. Когато искате нещо, трябва да дадете всяка частичка от себе си и наистина да го искате. Така беше и с блогът, ако не беше мотивацията и вдъхновението, нямаше да го има ( въпреки че на моменти липсвам тук, това показва че не всичко се поднася на тепсия ) .
Другото, което установих е че е добре да имаш малък кръг от хора, които те заобикалят. Преди време се радвах на многото си „приятели“, но с времето разбрах че колкото по-малко имам, толкова по-истински са те. Знам, че не съм аз тази, която открива топлата вода, но е хубаво да се правят такива малки напомняния на самите себе си. И да бъда честна, добре е да се отдалечите от токсичните връзки и приятели, а аз имах доста. Лесно е да останеш в такава, но вреди неописуемо много в сравнение с премахването им.
И още няколко неща, които научих през тези 18 години. Приемането на себе си е по-важно от всеки друг. Да приемаш себе си, за това кой си, е най-важното нещо, което трябва да направиш. Преди очаквах да бъда одобрена от останалите, но в действителност имах нужда само и единствено от мен самата, защото ще ме направи щастлива в по-дългосрочен план. Научих се и да се обличам за да впечатля себе си. Спрях да се придържам към един стериотип. Обличам това, което ми харесва и ме кара да се чувствам уверена. Слагам червилото, което ми харесва и роклята, която обичам, защото няма нещо по-важно от собственото усещане.

На 19 години ми предстоят много нови неща. Ново място за живеене, нова учебна обстановка, нови хора. Със смяната на „климата“ ми идват нови идеи, преустановяване на стари рубрики тук в блога. Искам да споделям повече от това, което ме вълнува и ме прави щастлива. Очаквайте, защото и аз съм в очакване.

Благодаря Ви, че ме четете!

-Мари.

Share
Tweet
Pin
Share
No коментара

Месец май и юни ,,връхлетяха” с пълна сила. В началото на май времето летеше, чувствах се притисната и не бях готова за това, което предстоеше. Междувременно нямах търпение за предстоящото. Дойде изпращането ми от училище. 15-ти май. Тези дни минаха толкова неусетно и бързо. Бяха емоционални, докосващи. Настъпи залезът на един много красив период. Казах си чао с хората, които виждах всеки ден цели пет години. Пристъпих за последен път прага на училището ми. 
 




Следващата седмица беше динамична. Матури, самият бал и събирането със семейство и приятели. Подготовката при мен започна от края на март месец. Роклята за бала ми беше любов от пръв поглед. Признавам си, чудех се много каква да е точно тя. Разглеждах хиляди варианти, докато не отидох в първия бутик и не видях нея. Семпла, нежна, да не бъде натрапчива. Роклята беше олицетворение на мен самата. Другото хубаво е, че ще успея да нося и роклята за в бъдеще, не да бъде затворена в някой дрешник. Чувствах се като принцеса. Дори след 10 години не бих променила нищо в начина по който изглеждах. Щастлива съм, че послушах вътрешния си глас и просто подчертах красотата си, а не я скрих зад изкуственост. След това беше и семейният ми бал. Събрах близки и приятели. Изкарах си вълшебно, танцувах и се забавлявах. Искрено благодарна съм на родителите си. Има нещо магично в тези изминали дни. Вече не съм гимназистка. Остава ми още един изпит. Очаквам резултати и тръпна, за да се запиша да уча това, което искам. След това да чакам класирането. Предстоят много промени в живота ми. Развълнувана съм и притеснена едновременно. Ще се преместя на ново място, няма да се прибирам всяка вечер при нашите. Ще започна да уча в университет, няма да съм в училище повече ( усещам се как го пиша с лека тъга ). Ще създавам нови приятелства, но няма да загърбвам старите и истинските. След залезът на красивия период на моя живот, посрещам изгрева на новото начало. 










Share
Tweet
Pin
Share
No коментара
Older Posts

About Me



Мари, 20, България

Добре дошли в моето местенце наречено блог. Аз съм амбициозно момиче, студентка втори курс и блогър от вече цели пет години. Тук ще откриете моменти от живота ми, изкуство, пътувания и всичко, което е част от моята личност.

Follow me

  • YouTube
  • Instagram
  • Facebook
  • Goodreads

Labels

  • Грижа за кожата
  • Изкуство
  • Коса
  • Красота
  • Лайфстайл
  • Лични моменти
  • Месечни любимци
  • Партньорства
  • Пътешествия
  • Рецепти

recent posts

Партньорства

Архив

FOLLOW ME @INSTAGRAM

Created with by BeautyTemplates