Залезът на един красив период

Месец май и юни ,,връхлетяха” с пълна сила. В началото на май времето летеше, чувствах се притисната и не бях готова за това, което предстоеше. Междувременно нямах търпение за предстоящото. Дойде изпращането ми от училище. 15-ти май. Тези дни минаха толкова неусетно и бързо. Бяха емоционални, докосващи. Настъпи залезът на един много красив период. Казах си чао с хората, които виждах всеки ден цели пет години. Пристъпих за последен път прага на училището ми.

Следващата седмица беше динамична. Матури, самият бал и събирането със семейство и приятели. Подготовката при мен започна от края на март месец. Роклята за бала ми беше любов от пръв поглед. Признавам си, чудех се много каква да е точно тя. Разглеждах хиляди варианти, докато не отидох в първия бутик и не видях нея. Семпла, нежна, да не бъде натрапчива. Роклята беше олицетворение на мен самата. Другото хубаво е, че ще успея да нося и роклята за в бъдеще, не да бъде затворена в някой дрешник. Чувствах се като принцеса. Дори след 10 години не бих променила нищо в начина по който изглеждах. Щастлива съм, че послушах вътрешния си глас и просто подчертах красотата си, а не я скрих зад изкуственост. След това беше и семейният ми бал. Събрах близки и приятели. Изкарах си вълшебно, танцувах и се забавлявах. Искрено благодарна съм на родителите си. Има нещо магично в тези изминали дни. Вече не съм гимназистка. Остава ми още един изпит. Очаквам резултати и тръпна, за да се запиша да уча това, което искам. След това да чакам класирането. Предстоят много промени в живота ми. Развълнувана съм и притеснена едновременно. Ще се преместя на ново място, няма да се прибирам всяка вечер при нашите. Ще започна да уча в университет, няма да съм в училище повече ( усещам се как го пиша с лека тъга ). Ще създавам нови приятелства, но няма да загърбвам старите и истинските. След залезът на красивия период на моя живот, посрещам изгрева на новото начало.