Как преживях тази 2019-та година?
Няколко часа преди
настъпването на новата 2020-та година е време за малко размисли от моя страна. Настъпваме
в едно ново десетилетие. Тук няма да прочетете моите резолюции за идната година,
нито какво точно се е случвало през всеки един изминал месец от 2019-та година.
Типични разпилени мисли. Ипси ( @ipsyrm
в Инстаграм ) зададе един много смислен въпрос в своите stories. Как преживяхте тази година? Един много точно зададен
въпрос. 2019-та беше много събитийна година, както в добрите, лошите, неузнаваемите,
тъжните, така и в щастливите начини. Все още се уча да не разделям моментите от
живота си, така че не мразя тази изминала година, за това което беше. По-скоро
я уважавам, защото ми даде възможност да се сблъскам с най-различни ситуации и
да порасна по-правилния начин. Какво преживях? Преживях вихрушка от емоции. Пътувах
малко, но на хубави местенца из България. Изправих се срещу себе си и говорих
пред много от вас, макар и виртуално, за менталното здраве. Споделях повече от
личното си творчество и ще продължавам да го правя. Запознавах се с много
различни и интересни хора, както в Инстаграм, така и на живо. Създавах приятелства
и запазвах тези, които ме правят щастлива. Четох малко, но стойностни книги. Завърших
гимназия, бях абитуриентка и това несъмнено беше едно от най-красивите ми и
запомнящи се преживявания. Практикувах по-често йога и определено ще продължа
да го правя и през следващата година. Приеха ме да уча като студентка,
мечтаната специалност, която най-много се доближава до това, което искам да
правя и за напред. Изкарах едно прекрасно лято и тежко едновременно, защото се
подготвях за една смяна в живота ми, за която си мислих че съм готова. Така се
преместих в София и започнах да я опознавам в най-хубавата и най-лошата и страна.
Въпреки забързаното ежедневие там, натовареното и движение, дори мръсният
въздух, намирам в нея красивото, дори да е скрито в някой ъгъл на тиха и скътана
уличка. Там разбрах и много нови неща за мен самата. Разбрах коя съм всъщност и
какво искам от живота. Разбрах че е по-добре да правиш грешки, отколкото да
представяш фалшиви перфектности. Преживях и раздяла, която ме направи още
по-силна и уверена в себе си. В София ме осени още повече и дълбокото
вдъхновение. Благодарение на него успявам да достигна до най-висшата степен на
изкуството, а именно писането. Трябва да бъде усещано от душата, сърцето, ако
не е напълно и изцяло преживяно и изстрадано, няма да докосне друг. Думите
докосват четящия, както и пишещия, преминават през тялото като тръпка оставаща
за постоянно. Щастлива съм, че тази година преоткрих себе си много повече от
друг път. Научих се, че мога и сама, научих се да обичам себе си и да приемам
всичко като урок, а не като победа или загуба. И тук е време за пожелания за 2020.
Просто бъдете и мечтайте. Приемайте случващото се като урок и продължавайте
напред с високо вдигната глава. Затова, ако четете това и въобще стигнахте до
тук, след разпилените ми мисли, благодаря. Надявам се да получите това, което
искате, мотивацията, от която се нуждаете, хората, от които се нуждаете и щастието,
което заслужавате.
Весело посрещане на новата
година или Честита Нова 2020-та Година!
Благодаря Ви, че ме
четете!
Поздрави,
Мари.
1 коментара
So glad to found this!!
ОтговорИзтриване