Три години като блогър!



Здравейте, читатели! Точно така, правилно сте прочели. Днес ( 19 октомври ) се отбелязва моята тригодишнина от както имам мое кътче тук! Не искам да преувеличавам, но това че започнах моят блог през 2015 година е най-доброто нещо, което съм правила някога за себе си! Днешната публикация ще е лична ( може би прекалено лична ), като изразявам как точно цялото това нещо с блога е повлияло на моя живот.

ЗАЩО СТАРТИРАНЕТО НА МОЯ БЛОГ Е НАЙ-ХУБАВОТО НЕЩО, КОЕТО СЪМ НАПРАВИЛА?
Сигурна съм, че някои от вас може би се чувстват по-същия начин, както и аз. Докато започвах блога си бях човек, който до сега не беше открил своето „нещо”. Като човек, който искаше постоянно да се занимава с нещо, да имам хоби, не успявах да намеря нещо върху което да си посветя времето и желанието и се чувствах отегчена и безполезна. Опитах какво ли не – тренирах спортни танци, преминах през народни дори, ходих и на пеене повече от 5 години ( това е нещото, върху което посветих най-голяма част от времето си, след блога вече ). Като поглеждах назад виждах как се опитвам да постигна нещо, но не е моето. Все едно съм в друго тяло и правя това, което на него му харесва. Чувствах се много „не на място”, правейки всички тези дейности, като Пепеляшка без правилната обувка, дори.
Така стигнах и до дните си в гимназията. Разказвала съм историята как започнах своят блог, но за тези които не знаят ще повторя. Имаше семинар за вдъхновение и мотивация в нашият град и с класа ми го посетихме. Докато слушах всички хора, преминали през какво ли не, се надъхах страшно много! Имах нужда от нещо ново, за да посветя времето си, за да ме изгражда като личност за собственото ми щастие. Започването на моето кътче тук беше нещо, от което наистина имах нужда. Имах нужда от нещо, за което да се вълнувам все повече и повече с всеки изминал ден. Накрая натиснах бутона „публикувай”. Започнах като книжен блогър и стигнах до тук. Пиша, когато имам какво да кажа. Пиша, когато креативността ми е готова да ‘’избухне” по най-красивия и докосващ начин. Не е нужно да ви обяснявам защо съм създадена за блогърството, защото моят блог няма нищо общо с никого или какво мислят хората за мен, то е свързано със самата мен и собствената ми душа. Правя го и пиша в него на първо място заради самата мен и после за останалите, тези които обичат да четат това, което пиша. Това цялото нещо захранва душата ми, стимулира творческия ми ум и ме прави истински щастлива. Това наистина е най-доброто нещо, което съм направила за себе си! :)

БЛОГЪРСТВОТО ПРОМЕНИ МОЯТ ЖИВОТ
Блогът ми помогна да бъда човекът, който винаги съм чувствала, че съм отвътре. Израствайки от плаха и неуверена, увереността ми нарастваше с всеки пост, който писах и публикувах и продължавам да пиша до ден днешен. Не само, че блогът промени живота ми към по-добро, аз съм и много горда от това, което постигнах. Дори и да го прочетат само двама души, пак ще съм много щастлива. Благодарение на него постигнах и получих толкова много неща – запознах се с много прекрасни хора, създадох си истински приятелства, помагам на хората и дори да ги зарадвам за малко с нещо, което съм написала, отново ще бъда много щастлива!

МОЯТА МИСИЯ ТУК
За да съм честна, не искам да съм като масовката блогъри. Даже не знам вписвам ли се в определението „блогър”. Правя това, което на мен ми харесва и сметна за добре. Искам и се надявам да е така, че моят блог е като едно щастливо място за останалите, където се чувстват в свои води, вдъхновени и постигайки своите мечти. Опитвам се да помагам с думи. Не започнах блог, за да печеля пари и последователи или да бъда ‘’инфлуенсър”. Нямам нищо против цялото това нещо с инфлуенсването, но тук в България всеки втори вече е това. Водила съм този разговор с Милита, че хората които са такива, дори нямат нужда да използват тази дума. Аз искам да ‘’инфлуенсвам’’ хората да вярват в себе си и да виждат това, което е отвътре. Да ги зареждам позитивно с това, което обичам и ми доставя удоволствие да го правя. Това е една доста обширна тема, която е за отделен пост. Та така де, опитвам се да поддържам една общност тук, дори и да не е голяма, но пак да сте положителни и да постигате целите си.
Моят блог продължава да расте и да се променя, а годините минават. Гордея се с всяко едно взето решение относно него. Аз съм тук, за да преследвам мечтата си и да продължавам да го развивам. Надявам се и с времето ( в близкото бъдеще ) да си направя и собствен домейн. Благодарна съм на всеки един от вас, че просто сте тук. Независимо в блога или инстаграм профила ми. Вълнувам се за всичко, което ми предстои!
__________

Три години по-късно отново съм тук и се надявам и след време пак да ви пиша моите излияния. Благодаря ви за цялата подкрепа, независимо дали сте тук от самото начало, от няколко месеца или от вчера. Всеки един ваш коментар ме кара да се усмихвам широко и да продължавам да правя всичко това тук! Благодаря ви, че ви има!

Честит рожден ден, Inspiration by Marie! <3 

Поздрави,
Мари.

You May Also Like

2 коментара

  1. Истинска си...и така докосваш душата на човека!Продължавай да бъдеш себе си и не спирай да пишеш! Честит рожден ден на блога ти,мила Мари!

    ОтговорИзтриване