Честит рожден ден, Пипи Дългото Чорапче.
Здравейте,
книжни души. Днешният пост исках да посветя на една моя много любима авторка от
детството Астрид Линдгрен и едно от нейните произведения ‘’Пипи Дългото Чорапче’’.
На днешният ден през 1945 година децата получават един безценен дар –
прекрасната им приятелка Пипи Дългото Чорапче. Това е първата книга на
авторката. Астрид започва да съчинява истории чак след като става майка. През
1944 година тя пада и си чупи крака. Това я принуждава да прекара известно
време вкъщи. Тогава тя решава да напише книгата за Пипи. Дъщеря и дава името на
героинята – Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото Чорапче.
Тя е 9 годишна, червенокоска, с лунички и с две стърчащи настрани плитки. Живее
във Вила Вилекула с малката си маймунка на име господин Нилсон и коня, който държи
на верандата си и с лекота може да премести, когато пожелае. Пипи е дъщеря на
морския капитан Ефраим Дългия Чорап, от когото е наследила огромната си сила,
за толкова малко момиче. Баща и пада в морето по време на буря и морето го
отнася до остров Корекоредут в южните морета, където става ‘’бял дебел вожд’’.
Той се връща в Швеция, за да отведе дъщеря си на острова, но Пипи отказва, тъй
като е привързана към дома си и новите си приятели.
Астрид
Линдгрен изпраща ръкописа на едно издателство през 1944 година и той бе
отхвърлен. След това ръкописа и участва в конкурс през 1945 година за детска книжка и го печели – добре дошла в
нашият свят Пипи!
По
случай днешния ден реших да споделя 10 мои любими цитата от тази невероятна
книжка от детството ми. ‘’Пипи Дългото
Чорапче’’ беше една от първите книжки, която ме подтикна към четенето ми и
превръщането ми в книжен плъх. Е започвам със споделянето на любимите си цитати
от книжката и се надявам да ви усмихна.
‘’Името ми е Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова
Дългото Чорапче, дъщеря на капитан Ефраим Дългия Чорап, някога страшилище на
моретата, а понастоящем негърски крал. Всъщност Пипи е галеното ми име, защото
татко смяташе, че Пипилота е много дълго.’’
~
‘’Тя продължи през дълбоките преспи, които и стигаха чак до
кръста. Конят я следваше послушно.
-Но помисли само колко ще ти е студено – каза Томи: - След като
толкова дълго време не е палено.
-Ами! – отвърна Пипи. – Щом сърцето е топло и бие както трябва, на
човек не му става студено.’’
~
‘’Ние живеем, за да правим добро на
другите хора. Аз например, живея само заради това. А другите хора, интересно те
за какво живеят?’’
~
‘’Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги
потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.’’
~
‘’То наистина не си заслужава – каза Пипи. – Големите хора никога
не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли,
и данък общоход. – Пък и не умеят да си играят – отбелязва Аника. – Уф, като си
помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш! – Кой е казал, че трябва,
възрази Пипи. – Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета…Едни много хубави
хапчета за хора, които не искат да пораснат.’’
~
‘’Но, Пипи, каза Томи – можеш ли да
свириш на пиано?
-От де ще знам дали мога, като никога не съм опитвала – отвърна Пипи.
А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са
необходими страшно много упражнения.’’
~
‘’Да, много е грозно да се лъже. Но
понякога забравям това, разбираш ли?’’
~
‘’Защо вървя заднешком ли? – възкликна Пипи – Не живеем ли в
свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска? ‘’
~
‘’Най-важното за малките деца е да
знаят ред. Особено, ако сами си го определят.’’
~
‘’-Какво пише там? – заинтересува се Пипи.
-Пише: ‘’Страдате ли от лунички?’’ – обясни и Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника.
На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
-Не! – заяви решително тя.
-Какво обичаш? – попита дамата.
-Не! – повтори Пипи.
-Не разбирам какво искаш да кажеш. – учуди се дамата.
-Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато загледа Пипи, не можа да се
въздържи и възкликна:
-Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
-Ами, че да! – отвърна Пипи. Но не страдам от тях, а си ги харесвам!
ДОВИЖДАНЕ!’’
-Мари.
0 коментара