''Прикачен'' на Рейнбоу Роуъл - Ревю.
Автор: Рейнбоу Роуъл
Страници: 320
Оценка в Goodreads: 5/5
Анотация:
Бет и Дженифър са наясно, че работните им имейли се наблюдават.
(Всеки в редакцията го знае. Политика на компанията е.) Но те така
и не могат да примат това насериозно. Затова и продължават да си изпращат
безкрайни забавни съобщения, обсъждайки една с друга всеки аспект на личния си
живот.
Линкълн О’Нийл не може да повярва, че да чете кореспонденцията на
други хора е работата му в момента. Когато е кандидатствал за позицията на ‘’служител
интернет сигурност’’, си е представял, че ще изгражда защитни стени и ще спира
хакери, а не че ще пише докладни всеки път, щом някой спортен репортер изпрати
мръсен виц на колегите си.
Когато попада на мейлите на Бет и Дженифър, знае, че трябва да ги
рапортува. Но и не може да потисне интереса си, завладян от техните истории.
Докато Линкълн осъзна, че се влюбва в Бет, вече е прекалено късно
да се представи.
Какво би и казал той..?
Има няколко различни видове реакции или шум, когато
прочетете добра книга. Понякога може да крещим, защо пък не? Понякога е
издихание, особено когато някой споменава дадената книга, че не е толкова
добра, а всъщност е точно обратното. Друг път е тиха и утешителна въздишка,
защото само при мисълта за книгата ме обливат щастливи и меки тръпки. Аз лично
направих един добър книжен шум. Рейнбоу Роуъл отново ме накара да чувствам
историите и толкова силно. Тази книга не ми хареса. Аз я заобичах. Просто ако
беше пуловер, щях да го нося постоянно без да го сваля от себе си.
Сюжетът на ‘’Прикачен’’ е изразен по един съвсем лек и
приятен начин. Заедно със свежи нотки чувство за хумор и герои, които имат свои
си странности. Всичко се развива през 1999 година – Линкълн, срамежлив и тих
човек, онзи който живее с майка си и работи в IT
отдела
на вестник ‘’Куриер’’ в Небраска. Неговата работа е доста необичайна и за първи
път срещам такава в книга. Той трябва да чете кореспонденцията на други хора и
да изпраща предупредителни писма, ако забележи нередност или просто да ползват
служебната поща за лични разговори.
Първоначално, има няколко различни отдела и хора, чиито
съобщения са най-често маркирани с червени флагчета, включително и другите
главни герои в историята – Бет и Дженифър, две репортерки, които са най-добри
приятелки и през целия ден си изпращат безкрайни забавни съобщения, обсъждайки
една с друга всеки аспект от личния им живот.
Линкълн започва четенето на съобщенията на Бет и Дженифър,
но не ги рапортува, защото те не правят нищо нередно настрана от използването
на електронната си поща за лична комуникация. В следствие от четенето той се влюбва
в това, което те пишат. Или да бъдем по-точни той се влюбва в написаното от
Бет.
‘’Покрий ме с листата си, октомври.
Завий ме с кадифения си плащ. Супа грахова сготви и нахрани ме. И бонбони
всякакви ми дай. Ето ти усмивката ми даром, с нея тикви хиляди да украсиш. О,
есен! О, чайник! О, прелест! ‘’
Историята е разказана, чрез редуващи се глави и аз заобичах
това толкова много. Двете приятелки си комуникират помежду си и техните глави
са техните имейл разговори. Те ги изпълват с техния живот, с гаджето музикант
на Бет, със съпругът на Дженифър и много разнообразни случки, които могат да те
развеселят ако погледнеш електронната им поща. Това е наистина прекрасно, и
двете са много забавни, подкрепят се и това прави историята още по-хубава.
Главите на Линкълн бяха представени от трето лице, но бяха
от неговата гледна точка и беше представен неговият живот, който въобще не беше
особено розов. Той е много умен, но без посока в живота му. Въпреки, че той е
достатъчно възрастен, все още живее с майка си. За разлика от приятелите му,
повечето имат семейства или поне гадже, но той не. Докато четох историята ми
беше доста тъжно за него, но след това се зарадвах, защото имаше напредък и с
малко насърчение взе живота си в свои ръце.
Романтиката в тази книга е представена не по начин, по който
обикновено обсъждаме, но ме грабна наистина много. Героите прекарват голямата
част от книгата разделени, ‘’общувайки’’ дигитално вместо лице в лице и от
времето им прекарано заедно, те не си обелват и дума, а само вдишват един и
същи въздух и потрепват от вълнение. Единственото нещо, което аз исках повече е
да се насладя повече на Линкълн и Бет заедно, защото техния диалог ме караше да
се чувствам по някакъв прекрасен начин.
‘’Тя е стихия. От тези, с които
трябва да се съобразяваш.’’
‘’Прикачен’’ е една различно представена история. Написана е
с много любов и по един лек и вълнуващ начин и би ни накарала да се усмихнем по
всяко едно време. Ако искате едно бавно, но вълнуващо развитие, страхотни,
забавни и очарователни герои, то със сигурност тази книга, ще ви хареса. Тази
книга ще остави трайна следа в сърцето ви, както и останалите на Рейнбоу.
‘’-Вярваш ли в любовта от пръв
поглед?
-А
ти вярваш ли в любовта преди това? ‘’
-Мари.
0 коментара