Сбъдната мечта - книжар в Orange.

Една от мечтите ми се сбъдна – станах книжар в Orange, това беше едно от най-вълнуващите и невероятни преживявания през целия ми живот!

Откъде да започна, толкова се вълнувам, в главата ми плуват спомени от изминалия ден, страшно съм развълнувана и всичко ми се оплита. Искам да опиша всеки един детайл, да пренеса всяка моя емоция и вълнение тук, в този пост, за да мога да заспя, защото явно тази вечер, няма да ме остави съня. Ще започна от самото начало с разяснения относно инициативата, която се състоя, защото сигурно повечето не са запознати, или греша?

Началото на месеца попаднах съвсем случайно на едно събитие организирано във фейсбук ‘’Стани книжар за един ден в Orange’’. Реакцията ми беше толкова странна, веднага прочетох условията за участие. Самата инициатива е предназначена за читатели от 7 до 18 годишна възраст. Другото условие беше да се напише мотивационно писмо, изразявайки любовта си към книгите. Писах на доста приятели дали ще участват, не бях сама и така си вдъхнах кураж. Бях сигурна, че ще участвам, но не бях сигурна дали ще успея. Мислих доста над всичко като цяло и накрая вече не осъзнах кога написах писмото и кога вече бях натиснала бутона ‘’изпрати’’ със всички други необходими данни за свързване след избирането евентуално. С голямо щастие и притесняване отброявах дните до получаването на обратен мейл. Писмото закъсня, аз изгубих надежда – докато накрая не влязох за последен път в пощата си и видях, че съм получила поща. Отворих го и разбрах, че съм одобрена за първата група младши книжари! След известно време разбрах, че работния ми ден ще е на 27 август – събота. Тогава започна едно двойно притеснение – дали ще се справя, ще успея ли да си говоря с клиентите спокойно, защото аз съм една доста срамежлива личност. Дали ще успея да препоръчвам и други работи, които ми възложат. Това беше една възможност да разбера, какво мога самата аз в работна среда – и то мечтаната.

Дойде и великият и прекрасен ден – 27 август. Така като аз съм от Ямбол, трябваше да пътувам до Бургас. В колата бяха големи истерии. Отново мислите ми се разбъркаха, но за щастие се успокоих. Докато се осъзная вече бях пред вратата на Orange. Още от самото начало старшите книжари ме посрещнаха с широки усмивки, прекрасно настроение и мотивация за работа. Сложих баджа си и тениската си и вече аз и моят колега Алекс бяхме готови, за да подредим препоръките си на едно наше кътче. След това бях разведена от прекрасните Галя и Фатима – старши книжари в Orange Burgas из цялата книжарница, из всеки рафт, всяка маса с различни жанрове от – до. По щастлива случайност днес беше денят за доставка на нови книги и помагахме в слагането на аларми в книжките и подредбата. Успяхме да научим много неща за един ден – относно разпоредбата на книгите, как се избират, научихме и предпочитанията на нашите старши книжари, успяхме да разберем и всичко от търсенето в базата данни. Аз лично, успях да препоръчам книги на две блогърки, с които съм много щастлива, че успях да се запозная лично. Това са Ева-Мария и Анна. Успяхме да си поговорим за любими книги и книги, които не са ни оставили огромно впечатление.

Аз лично си обещах, че след време отново ще стъпя в книжарница, която и да е, освен като обикновен клиент и читател, а като книжар – за цял работен ден. Разбрах, че това не е една от най-лесните професии. Напротив изискват се много неща, но човек се учи всеки ден. Влюбена съм в професията, която имах и се надявам да имам за в бъдеще. Всички ме накараха, да се чувствам като у дома си.

Искрени благодарности към Деси, че е предложила на колегите си, за тази страхотна инициатива. Както ние се почувствахме щастливи от всичко това, от цялата емоция, така и те си спомниха първите стъпки от началото на книжарската им професия, когато и те бяха младши книжари с малко опит. Плахи, но уверени в себе си. Благодаря и на целия екип на Orange за всичко това. БЛАГОДАРЯ! Искрено съм щастлива, че бях избрана и участвах в нещо толкова хубаво.

Като заключение, ще кажа, че се забавлявах много. Сигурно всичко, което съм написала е хаотично, но щастието надделява в мен. Написах цялата си емоция. Олекна ми, но съм още щастлива. Това е като някакъв, вълшебен сън за мен. Мари, осъзнай се реалност е. Всичко това се случи. Пожелавам на всеки това удоволствие, а вие книжни души, които сте на възраст 7-18, участвайте имате възможност, това не е за изпускане. Това оставя една трайна следа във вас, за цял живот. Ако имате желание, можете да я повторите, но на по-горен и сериозен етап от вашия живот. Прегръщам всички ви и ви изпращам широки усмивки!