''Самодива'' от Краси Зуркова - Ревю
Автор : Краси Зуркова
Страници : 416
Оценка в Goodreads : 4/5
‘’Самодива’’ има обилна, тъмна и
загадъчна красота. Написана е по много хубав начин, което я прави още по-хубава
за четене. Присъства и въображение в корицата, което също ми допадна. Става
дума за една млада, талантлива пианистка, която напуска родната си страна
България, за да учи в принстънския университет. Всичко това звучи нормално, но
това е далеч от целия сюжет на историята. Тя е открила тайни от семейството си,
минало, което в крайна сметка я води до Америка и Принстън. Но това, което я
чака там е не само вихрушка, сложна романтика, но също така и, тайните на
семейството и, трагедия и мъка, чиито основи лежат в гръцката митология.
Очарователно звучи нали?
Това определено беше уникална история
и не свърши въобще така, както очаквах аз. Обичам как разказът се задвижва от
тези трагични митове и аз обичах пътуването с Теа, как тя свързва всички
различни аспекти на нейният опит и митовете, за да създадем история за това,
което се случи с нейното семейство. Това определено беше любимата ми част от
историята!
Аз обаче въобще не съм фен на любовта
между Теа и Рис. Мисля, че имаше някои страхотни моменти, но аз просто не
харесвам Рис изобщо. Той беше толкова властен, че просто се дразних адски
много. Обаче доста заобичах ъгъла на романтиката между Теа и Джейк. Бях
пристрастена към Джейк през цялото време. Чувствах тяхната връзка много
специална, яд ме е че участваха в този любовен триъгълник. Може би, само това
ми беше отрицателната черта в историята.
Другото нещо, което ми хареса и
трябва да се спомене е, че писането е изключително красиво и аз поздравявам
авторката за нейните превъзходни истории и писане. Книгата е пълна с някой от
най-красивите изречения, които някога съм чела. Чувствах се някак омагьосана от
тази книга, стиснах я до сърцето си и очаквах просто да ме остави без дъх.
Обичам прекалено много книги май, а ?
Искам да споделя няколко цитата от
тази книга и се надявам и на вас да ви харесат толкова, колкото на мен, защото
те.. просто.. Уау те са красиви!
‘’Тъмнината не ни поглъща току-така,
Теа. Тя е суетна. Иска да бъде поканена.’’
‘’Отново
същите шест акорда, този път заредени със сила, настойчиви – не въпрос, а
заплаха. Последвана от тишина, която според написаните ноти трябваше да трае
само секунда, сега се оказваше безпощадна в ръцете му – агонизираща, несекваща.
Тишина, в чиято примка беше невъзможно да поемеш дъх и която изличаваше
всякакво понятие за време, докато не останеше само ужасеното предчувствие за
музиката, която щеше да последва. И тя дойде; най-сетне прозвуча. Музика
толкова непрощаваща, колкото никога не си бях представяла, че музиката може
изобщо да бъде. Музика, пълна с неизлечима, отчаяна болка.’’
Припадам.
Красиви са нали?
Книгата,
като цяло ми хареса много. Имам чувството, че тази книга приляга съвсем удобно в
няколко жанрове, така че аз ще я препоръчам на всеки, който иска по-добра
мистерия, фантазия или просто романтика. Също мисля, че някой елементи от тази
история може да се класират в свръхестествен и исторически роман. С удоволствие
бих прочела продължението на книгата! ‘’Самодива’’ е едно доказателство, че е
напълно възможно една книга от български автор може да пожъне успех по-голям в
чужбина! Гордея се с Краси Зуркова и прекрасната и книга! Препоръчвам ви я с
две ръце, заслужава си прочита и!
Благодаря искрено на издателство
Егмонт, за предоставеното копие, в замяна на честно ревю! :)
-Мари.
0 коментара