История за войната между червените и сребърните ,,Алена Кралица'' от Виктория Айвярд - Ревю
Автор : Виктория Айвярд
Страници : 503
Оценка в Goodreads : 4/5
Мислих си че тази книга няма да е в
моя стил..няма да ми хареса. Зарязах я на първите 40 страници.. След дълги
ревюта, които изчетох от други блогъри от обществото..реших да и дам втори
шанс. Не съжалявам! Две думи, които ме подтикват да напиша това ревю!
В дистопичният свят опустошен от
война, има разцепление между червените..бедните от простолюдието с червена кръв
и сребърните, тези с невъобразими сили, сребърната им кръв ги маркира като
управляващата класа.
Мер Бароу е ,,червена’’ 17 годишна,
която е на път да стане 18-годишна. Поради причината, че тя няма никакви
специални умения, които ще и позволят да
си намери работа в това строго общество, тя знае че ще бъде мобилизирана във
война точно като братята си пред нея.
Но една нощ, точно когато Мер се
поддава на отчаяние, тя среща мистериозен непознат, който организира нещо за
нея, за да си намери работа във вътрешността на Сребърния дворец. Но в най-важната
нощ около Сребърното наследяване на трона Мер открива, че тя също има
правомощия.. правомощия, които изведнъж се появяват в предната част на
най-важните Сребърни лица в цялото царство.Вече е невъзможно и твърде късно в
живота на Мер да се върне към това, което беше. Сребърните съчиняват план, така
че способностите и няма да се превърнат в проблем за тях и тя си дава нова
идентичност като отдавна изгубено Сребърно момиче, което сега се приветства
обратно към Сребърното общество. Потопена в един нов живот и лишена от избор
Мер трябва да намери начин не само да оцелее, но и да помогне на собствените си
хора да се борят с контрабандната революция, която може да промени света.
За съжаление, положителните аспекти
на ,,Алена Кралица’’ се компенсират от не толкова положителни и те включват
супер скалъпени и познати сюжетни обрати, липса на вътрешна логика и скучни
символи.
Все пак това няма смисъл изобщо в
рамките на параметрите на този свят. За това, да бъде възможно постижимо, всеки
един Сребърен човек би трябвало да се смята, че това 17-годишно момиче никога
не е обезкървявало в целия си живот. Аз ще си призная, този прост елемент почти
ме разтърси напълно.
Последната част идва с липсата на
реалното развитие на героя – повечето герои са нищо, но предвидими стереотипи.
В момента това става ясно, че за съжаление няма никакво реално емоционално
въздействие. На мен лично няма да ми остави траен отпечатък, но книгата си
заслужава да. След 100-та страница ви хваща за раменете и ви разтърсва жестоко.
Любими цитати:
,,Пламък и сянка. Едното не може да съществува без другото.’’
,,Веднъж ти казах, че трябва да пазиш сърцето си. Трябваше да
ме послушаш.’’
,,Аз съм кралят, а ти можеше да бъдеш моята Алена кралица.
Сега си нищо.’’
-Мари
2 коментара
Радвам се, че книгата ти е харесала.
ОтговорИзтриванеРадвам се, че си отделила от времето си, да прочетеш ревюто ми! :)
Изтриване