Моите навици при четене, през времето докато сме в училищния период.


Както всички знаем, училището започна. То отнема всяка частица от времето ни. Единствения ми свободен ден(поне на мен) е събота. През останалото време, уча. Входните ми нива, не бяха толкова хубави, за колкото си мислих, така че е време да се стягам или както казвам да затегна колана. Книгите останаха на доста заден план, направо ми се реве, като го пиша. За да не оставам и блога, реших да го спася с този пост, защото може скоро да няма ревю. Ще започна да пиша както ми хрумне.


По принцип, обичам да чета на различни места, така като книгата е част от моя приоритет. Най-много обичам вкъщи. Чета във всякакви пози. Легнала, когато стане нещо интересно не мога да стоя на едно място, затова ставам и започвам да обикалям стаята докато чета. Ако не ми се става започвам да удрям с крак по земята нетърпеливо. Понякога си слагам книгата на земята и вися с главата надолу от леглото. В различни позиции чета, и това не ми е никакъв проблем( освен ако изключа, че кръста ме боли). Освен вкъщи, си нося книгата постоянно с мен. Нося я и на училище. Чета всяко междучасие или в някой час, който е по свободен( като например музика или рисуване, защото не правим абсолютно нищо.) Мога да чета и в автобуса, макар да не го ползвам толкова често, защото вървя пеша до училище. Когато пътувам за някъде, си взимам доста книги. Обичам, когато съм си вкъщи да си легна в топлото легло с трите ми плюшени красоти, да се завия с одеялото ми и ако ми е много студено да си направя горещ шоколад, но да го държа далеч от книгата ми. Ядосвам се адски много ако имам някоя леко намачкана страница, ръбче и прочие. Ако има леко скъсано, избухвам буквално. Затова избягвам да ходя на места, където книгата ми може да се нацапа или да пострада по някакъв начин.

Едно от нещата, които не обичам е да ме прекъсват докато чета. Много мразя да стигна до най-интересното и всеки да започне да ме бута или да ми говори нещо. Пример за това е моята баба. Докато четох ,,Без Хоуп” бях на последните тридесет страници и ми беше толкова интересно, тя реши да влезе и да ме побутва и да ме пита какво ще закусвам. Наистина мразя да ме прекъсват.

Друго нещо. Имам приятели, които обожават да четат( Румяна, dear. ), имам и други, които искат да четат само за да отбият времето или им е интересна дадена книга. Едно от нещата, което не обичам особено, защото се притеснявам е да давам книги за определено време. Така като съм обсебена от темата ,,книги” ме е страх да не се случи нещо, с моите съкровища. Доверявам ги, само на хора, които съм сигурна, че няма да им направят нещо.

Обичам много книгите ми да са подредени красиво. Сутрин като се събудя и да погледна тази красота.Подреждам си ги по автори, или ако са поредица, ги подреждам подред от първата до последната. Имам и поредици, които не са довършени и трябва да ги довърша.Така като започнах с блога и трябва да си отбелязвам неща, които са ми направили впечатление и дадени цитати, си слагам цветни листчета и пиша в определена тетрадка само за това.

Определено аз предпочитам повече хартиения пред електронния вид. Обичам да си имам книгата при себе си, защото обичам да имам книги. От време на време, чета и електронни книги по ред причини.

Ще се радвам, всеки който прочете този пост, да ми напише какви са вашите читателски навици? Какво обичате да правите, докато четете и разсейвате ли се.
Вдъхнових се от поста на Ева.
Благодаря за отделеното време!
-Мари.

You May Also Like

0 коментара