Една чудата история ''Домът на мис Перигрин за чудати деца'' Рансъм Ригс - Ревю.
Автор: Рансъм Ригс
Страници: 364
Оценка в Goodreads: 4,5/5
Анотация: След ужасна семейна трагедия шестнайсетгодишния Джейкъб тръгва на път към далечен остров край брега на Уелс, където открива развалините на дома на мис Перигрин за чудати деца. Докато изследва изоставените му стаи и коридори, Джейкъб разбира, че децата на мис Перигрин са били не просто чудати. Може би са били опасни и неслучайно изолирани на самотен остров. И може би – колкото и невероятно да изглежда – са още живи.
Въобще не
се колебаех дали ще прочета тази книга. За нея знам от излизането и на
българския пазар, но по някаква причина все я отлагах. Нямах никакви мнения
относно автора, но реших да се впусна в приключението на новия жанр. Виждайки
тази книга в книжарницата, любопитството ми ме раздразни още повече. Аз обаче
не си я купих тогава. Нито и в другите пъти, когато посещавах книжарницата. Все
пак тя стоеше в to read списъка ми
в Goodreads при другите
100+ книги, които ме чакат. Въпреки, че свръхестественото не е моя жанр, тя
стоеше в списъка, нищо че не беше един от най-основните ми приоритети. Няколко
дни преди излизането на екранизацията на книгата, реших че трябва да я прочета.
Отдаде ми се страхотен момент, защото вече притежавах книгата благодарение на
Бард.
''Forgive me. I continue to underestimate the breadth of your ignorance''
Е аз съм
истински щастлива, че се докоснах до нея. Истински щастлива съм и защото
книгата е с твърди корици и с невероятни стари снимки, които допринасят за
магията и фантастичното в нея.
Началото на
‘’Домът на Мис Перигрин за чудати деца’’ ни среща с Джейкъб Портман, младо
момче, което е много привързано към дядо си, човекът, който му напълни главата
с безкрайни мистериозни и още много чудни и ужасни истории за хора с невероятна
сила и чудовища. След като момчето, пораства вярата в историите на дядо му,
прераства в съмнение. След една нещастна трагедия, която сполетява Джейкъб, той
мисли че е загубил своя ум и главата му потъва в мрак. Той започва да сънува
кошмари и да се плаши от всичко възможно, което може да съществува. Смята, че
единственият начин за решаването на проблемите му ще бъде да се върне на
мястото, където са започнали.Той се озовава на един мрачен остров и се препъва
в една голяма порутена стара къща ( или така нареченото сиропиталище ) , която
дядо му е използвал за живеене и си мисли, че там ще намери истината за себе
си, както и всичко останало.
От самото
начало историята ме докосна и лекият начин, по който беше написана книгата ме
накара да се влюбя в пренасянето на думи от автора. Отново се убедих, че такива
прости изречения, могат да бъдат толкова завладяващи и красиви. Начинът, по
който беше изразен характерът на Джейкъб е наистина много добър. Успях да го
разбера наистина добре, все едно го познавам от години.
‘’Домът на
мис Перигрин за чудати деца’’ е една наистина добре построена история. Героите,
сюжетът, снимките вплетени в историята, също правят книгата великолепна и със
сигурност оставят голямо впечатление на читателя. Увлекателна, магическа,
приказна и прекрасна. Това е една от най-завладяващите книги, които съм чела
през последните два-три месеца. Прочетете тази книга! Аз лично, вече нямам
търпение да се добера до втората книга, както и да изтичам до киното и да
изгледам филма, който се надявам да е не по-малко прекрасен от книгата. (:
Трейлър към филма.
Искрено благодаря на издателство БАРД,
за възможността да се добера, до тази красива книга.
-Мари.
0 коментара