Ден в нюанси. /Blogmas #5
8:40ч.
Здравейте,
книжни души. Току-що бях изиграна от майка ми, за пореден път. Събуждайки мен и
брат ми, каза че е 9:30, но уви не беше така. Цяла вечер не можах да заспя
спокойно, събуждайки се от всякакви ужасни сънища и болки в корема. Но няма да
ви занимавам с глупости. Сутринта ми не беше никак ползотворна. Погледнах какво
имам за писане и сметнах, че ще е добре да го оставя за по-късно, защото
социалните мрежи ме викат, за да ги проверя. Програмата ми за понеделник е
хубава с изключение на биологията и английския, които ми усложняват живота
двойно повече от това, както е в момента. Единствения плюс е, че имам два часа
литература. Любимия ми час.
9:03ч.
23 минути
по-късно аз продължавам да лежа в леглото си с лаптопа, гледам клипчета в Ютюб. Нищо
необичайно. Всъщност, не знам дали съм ви споменавала, че обичам да гледам
клипове на български и чуждестранни влогъри. Особено сега цялата ми стена е
пълна с клипове на нашата много позната тема Vlogmas. Това ме зарежда доста положително и така увеличавам
коледното си настроение още повече.
13:14ч.
Аз съм
вън, на спирката при температура 4 градуса и умирам от студ. Все пак съм доста
благодарна на слънцето, което прокрадва лъчите си от време на време и съм още
повече благодарна на транспорта, заради него ще закъснея за биологията,
прекрасно. *усетихте ли сарказма?*
13:17ч.
Update: (все още съм в очакване на автобуса)
1 минута по-късно Update: (автобуса дойде, като го знам колко е бавен, ще закъснея на 100 процента
съм сигурна.)
23:43ч.
Идва време
да завърша този пост, а аз осъзнах, че нямам адекватна тема, която да ви
споделя и да ви разсея от моите глупости. За пореден път се убедих, че животът
не е толкова розов и е претрупан с множество препятствия, през които трябва да
мина. Закъснях за първия час, както и предположих и госпожата мрънкаше, но
какво да направя транспортът е виновен!! Втори и трети час имахме литература.
Нещо ползотворно в деня, разбира се разсейвах се за части от секундата и
госпожата трябва точно тогава да ме погледне и да ме обвини, че не внимавам в
часа и. Искам да помага за олимпиадата, но не внимавам. Ех, Мари. Голямо
междучасие = храна, храна, храна. Още нещо положително в моя ден. От тогава
денят ми рязко се понижи от настроение добро, до искам да убия някой. Не знам
дали има логика в това изречение, не знам дали има логика във всичко написано
до момента, но сега има няколко минути до полунощ, на мен ми е криво и ми се
спи. Разбира се, денят ми стана ужасен. Не очаквах, че всичко това ще се случи,
макар че имаше такава вероятност, винаги е така. Иска ми се да ви разкажа, но
няма да ви занимавам с личния си драматичен живот. В момента настроението ми е:
тъжна музика, слушалки в ухото и писане на пост, за да не останете
разочаровани.
Мисля да
спра до тук, защото ще ви отегча и то доста. Отивам към леглото, защото нямам
физически, а и психически сили да продължа този пост. До утре и се надявам
денят ми да е много по-добър от този и да обърна внимание и на коледните теми,
все пак. Прегръдки.
-Мари.
0 коментара