Едно взривоопасно пътуване ''Ангелски свят'' на Сюзан Ий - Ревю.
Автор: Сюзан Ий
Страници: 399
Оценка в Goodreads: 5/5
Анотация:
Помисляйки я за чудовище, група хора залавят Пейдж,
сестричката на Пенрин, и сблъсъкът завършва кърваво. Пейдж изчезва, свидетелите
са ужасени, майката на момичетата е съкрушена.
Пенрин тръгва из Сан Франциско след сестра си – само
че защо улиците са толкова пусти? Къде са отишли всички? Търсенето я отвежда до
сърцето на ангелския план и тя успява да зърне силите зад техните решения, но
разбира и до какви страховити крайности са склонни да стигнат…
Междувременно Рафи отчаяно издирва крилата си. Без
тях не би могъл да се присъедини към ангелите и да застане начало, като
предводител, както му е отредено. Ала когато трябва да реши дали да получи
крилата си, или да спаси Пенрин ,кое ще избере?
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
ЗА СПОЙЛЕРИ: Ако искате да прочетете ревюто, го продължете на ваша отговорност,
ако не сте прочели ‘’Ангелско нашествие’’ – първата книга от трилогията.
По-добре се върнете, прочетете книгата, след това се върнете! Ще ви чакам,
обещавам. :)
УАУ!
УАУ и за втората книга от трилогията ‘’Пенрин и краят на дните’’. Всеки който е
чел първата знае, че беше повече от добра, направо зашеметяваща.
Едното
нещо, което ми хареса в продължението беше започването на историята. Толкова
много серии са склонни да оставят някакъв участък от време между книгите, дали
ще са дни, седмици или месеци след края на предишната книга. Но аз обожавам серия,
където една книга просто ни потапя безпроблемно в следващата – и такъв е случат
в ‘’Ангелски свят’’. Той улавя точно там, където бяхме с Ангелско нашествие,
Пенрин е парализирана, очевидно мъртва, далеч от Рафи след като той я върна на
майка и в края на първата книга. Искрено се радвам, че Сюзан Ий е решила да не
ни отдели от момента, защото чакането между тези двете книги, беше същинско
мъчение и просто беше необходимо да знаем какво се е случило точно след този
момент, нито ден по-късно дори и само няколко часа.
Още
от самото начало ‘’Ангелски свят’’ е вихрушка от пътуване, пълна с екшън и
огромно напрежение и OMG какво
ще се случи – моменти, които ме държат на ръба през цялата книга. Никога не е
имало момент, когато действията се забавят. И въпреки, че тази книга беше малко
по-дълга от своята предшественица, аз я усетих толкова кратка, защото беше
претъпкана с много важни неща.
И
въпреки, че книгата е абсолютно пълна с действия, развитието на характерите
продължава да е звездно. Балансирането на действие и развитие на характер е
нещо, което аз мисля че Сюзан Ий превъзхожда. Понякога има разделение между
екшън сцени, както и по-бавно задвижване на сцени с характери. Но в
трилогията ‘’Пенрин и краят на дните’’,
всичко е важно и ние учим толкова много за героите, особено по време на тези
напрегнати и екшън моменти.
И
така като говоря за героите. Пенрин
е една от любимите ми женски персонажи в момента, защото тя е толкова
ожесточена, смела и лоялна – но преди всичко тя е реална. Тя ще се уплаши, тя
има и недостатъци и несигурност, но тя никога не позволя на тези, които са на
нейния път, да и попречат. Тя е и герой, чиято романтична връзка, не я
определя. Всички сме срещали трудни женски образи, които след като един човек
идва в картината, той е всичко, за което тя може да мисли и тя губи фокус над
останалите неща, които са имали значение за нея преди. Пенрин е точно обратното
на това. Тя и Рафи са фантастични заедно, но самата тя знае че има и други
по-важни отговорности, които могат да ги разкъсат. Тя никога не губи поглед от
това и това е толкова фантастично, че трябва да се види. През цялата история, тя
израства и се учи и адаптира към абсолютно всичко. Уф, аз просто я обичам.
Рафи..Разбира
се има много по-малко за него в тази книга, от колкото в ‘’Ангелско нашествие’’
– но достатъчно странно, аз се чувствам като че ли научавам много повече за
него. Може би защото той не е налице? Спомняте ли си меча му и как той каза, че
е вид чувстващ в първата книга? Е, благодарение на този меч – Пенрин вижда
много различни сцени от живота на половинката си, както преди така и след като
го срещна. Тези сцени бяха повече от фантастични и въпреки че Рафи не беше там
в настоящето с Пенрин, присъствието му постоянно се усещаше. Когато най-накрая
се събират отново.. ах. Нека просто да кажа, че чакането си заслужаваше.
Накрая
искам да кажа, че ‘’Ангелски свят’’ е перфектен. Имаше един страхотен завършек.
Аз искааааааам да знам какво се случва след това в последната книга, но аз също
съм в леко състояние да изчакам. Ама разбира се… казвам само в ‘’леко
състояние’’.
П.П
– Погледнете отново корицата. Толкова е зашеметяваща отново! И забележете
корицата отново е с релефни крила, които са още по-невероятни и долетяха при
мен веднага след излизането на книгата. Йей.
Ревюто на първата
книга.
Искрени благодарности
на издателство Емас за предоставянето на книгата!
-Мари.
2 коментара
Много добро, продължавай в същия дух!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти много! :)
Изтриване