''Всичко, Всичко'' на Никола Юн - Ревю.
Автор: Никола Юн
Страници: 320
Оценка в Goodreads:
Анотация:
Заболяването ми е толкова рядко – колкото е и
известно. То е разновидност на тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), но казано
накратко – аз съм алергична към света. Никога не излизам от вкъщи, не съм била
навън от седемнадесет години. Единствените хора, които виждам, са мама и
медицинската ми сестра Карла.
Ала един ден пристига камион за пренасяне. Нови
съседи в къщата до нас. Надниквам през прозореца и го виждам. Той е висок,
строен и облечен изцяло в черно: черна тениска, черни дънки, черни гуменки и
черна плетена шапка, която напълно покрива косата му. Усеща, че го наблюдавам,
и вдига поглед към мен. Аз не извръщам очи и продължавам да го зяпам.
Името му е Оли. Искам да разбера всичко за него.
Така и правя. Научавам, че е забавен и кипящ от живот. Научавам, че очите му са
с цвета на океана. Научавам, че когато говоря с него, целият свят се разкрива
пред мен, и усещам как се променям..Започвам да искам всякакви неща. Искам да
изляза от моя въздушен балон. Искам всичко, всичко, което светът има да ми
предложи.
Навярно не можем да предвидим бъдещето, но все пак
има неща, които можем. Например сигурно е, че ще се влюбя в Оли. И е почти
сигурно, че това ще бъде катастрофа.
‘’Притиснати един в друг, ние се превръщаме в
плетеница от ръце и крака, и тела. (..) Станали сме едно и аз узнавам всички
тайни на Вселената.’’
Здравейте,
книжни души! Отново съм тук с поредното ревю, обаче ми е толкова натоваренo в
личен план, че нямам възможност все още за друго. Ще се поправя обещавам. Днес
ще ви говоря отново за една страхотна книга. Книгата съм я набелязала, още
преди да излезе на българския пазар. Реакцията ми, когато видях, че ще я
превеждат издателство Ибис, просто беше незаменима. Стоях и взирах екрана
ухилена до ушите поне 5 минути. Това е да си книголюбител. Книгата нашумя много
в книжното общество и реших да се сдобия с нея, без да мисля много.
‘’Всичко,
Всичко’’ на Никола Юн е книга за хората с увреждания. Така да го наречем. Тази
книга също не е за хора с увреждания. Това е книга за любовта, човешките
взаимоотношения и семейството. Това е и една книга за грозни, тревожни неща, които
се случват в нездравословни семейства, които се занимават с последиците от
травматични събития. Това е една необикновена книга, представена и с много
картинки и графики освен текст, която я прави по-интересна, така като читателят
наистина се потапя в историята.
Страдаща от
‘’синдром на детето във въздушния мехур’’ или по известен като ‘’тежък
комбиниран имунодифицит (ТКИД) , Маделин е живяла в продължение на 18 години в
стерилна, запечатана къща с медицинска сестра и майка и.
Маделин е
ярка, остроумна тийнейджърка, която прави най-доброто от живота си с увредена
имунна система, като играе игри с майка си, учи онлайн уроците си и пише кратки
ревюта със спойлери на книги в Tumblr. Животът и
обаче се обръща с краката надолу, когато проблемно ново семейство се премества
във съседство и тя вижда Оли за пръв път. На първо място връзката им е чисто
виртуална, извършена в жестове чрез прозорците си и онлайн, до момента, когато
те се срещат лице в лице, и тя започва да изпитва радикална промяна в живота
си. Тя се влюбва за първи път, но с купища въпроси.
‘’ От рецензиите със спойлери на Маделин : ‘’Малкият
принц’’ от Антоан дьо Сент-Екзюпери (..) Любовта си заслужава всичко. Всичко.
‘’
Книгата е
едно отражение на реалния свят, където хората могат да направят ужасни неща. В
света на ‘’Всичко, Всичко’’ има нещо гигантско и потенциал да очакваме с
нетърпение всяка една случка. Това е една сладка, горчива и същевременно
красива любовна история, която не трябва да пропускате. Препоръчвам ви я с две
ръце! Неизменно ще се влюбите, както в стила на писане на авторката, след това
към картинките и към прекрасните герои..
-Мари.
0 коментара