Една болезнена история ''Стъкленият похлупак'' на Силвия Плат - Ревю.
Здравейте мои колеги читатели и
писатели. Днес пиша за една скъпа за сърцето ми болезнена книга. Ако сте
заинтересовани може да продължите да четете. хохо.
Това е романа на Силвия Плат. Тя е
известен американски поет и се доближи доста до душата ми, но все още не мога
да я нарека любима авторка. Силвия е известна с нейните доста тъмни и
натрапчиви стихове и това, което обичам в тази книга е, че можете да я видите
невероятно натрапчива, дълбока и с тъмен поетичен стил, който е доста ярък в
тази книга.
‘’Стъкленият похлупак’’ се счита за
полу-автобиографичен роман (списъкът с места и хора са променени ) . Тази книга
е просто шокираща, реалистична и е силно емоционален роман за жена, която
попада в плен на лудостта.
Главната ни героиня е Естър Грийнуд,
която е второто аз на Силвия Плат. Книгата предава мъката и трагедията на Плат,
през която тя преминава в най-ранна възраст.
Ние следваме Естър/ Силвия история от
времето, когато тя започва стаж в едно списание и се оказва едно разочароващо преживяване,
когато тя се опитва да се самоубие и комбинацията от горчивия опит и
отхвърлянето на писмото ( ако се прочете, ще ме разберете. ) И спирам до тук
относно сюжета, защото този шедьовър трябва да се прочете.
Това, което ми хареса най-много в
книгата е дълбоко боядисания свят, в който една жена се бори да се намери и как
социалният натиск е основния фактор за счупената жена да се разпадне.
''Видях как животът ми се разклонява пред мен като смокиновото дърво от разказа.
От върха на всеки клон като сочен, налят от слънцето плод ми маха и намига примамливо чудесно бъдеще. Една смокиня символизираше съпруг и щастлив дом с деца, друга – бъдеще на велика поетеса, трета – блестяща преподавателска кариера, четвърта – И. Джий, изумителна редакторка, пета смокиня ми сочеше Европа, Африка и Южна Америка, шеста бе Константин и Сократ, Атила и още цяла тълпа обожатели със странни имена и необикновени професии, а седмата смокиня бе олимпийска шампионка по гребане и нагоре имаше още много, много смокини, които не можех добре да различа.
Виждах се седнала върху чатала на това смокиново дърво, умираща от глад просто защото не мога да се реша коя от смокините да избера. Исках всяка от тях, но да избера една би означавало да изгубя останалите и както си седях, безсилна да реша, смокините започнаха да съхнат и почерняват и накрая една по една изпокапаха по земята в краката ми.''
Книгата се счита за една модерна
класика, която толкова изненадващо тя успява да обрисува как издържа една жена.
Това показва, че въпреки книгата да е написана през 50-те години, тя продължава
да въздейства и все още е мъст за четене при жените. Хареса ми идеята, че
Силвия е написала историята си ярко, с надеждата, че тя може да помогне и на
други жени и да избегнат, това през което тя е минала. Авторката може лесно да
покори, както нашето внимание, така и емоциите ни. Още от първия ред на
книгата, който гласеше : ‘’ Беше
необикновено знойно лято – лятото, в което екзекутираха съпрузите Розенберг, а
аз самата не знаех какво търся в Ню Йорк.’’ Плат получава вниманието ни с
нейните прости, но дълбоки думи.
''Виждах годините на живота си като телефонни стълбове, проточени
край дълъг път и свързани с жици. Преброих един, два, три...
деветнайсет телефонни стълба, а после жиците се устремяваха далеч в
пространството и колкото и да се напрягах, не можех да видя нито
един стълб след деветнайсетия.''
Силвия Плат се самоубива един месец,
след официалното публикуване на книгата. И когато четете книгата, ще можете да
видите колко депресирана е била тя в живота си. Въпреки, че книгата е толкова
тъжна и болезнена, а също и факта, че авторката слага край на живота си след
това, с това става още по-тъжно, книгата все още ми е една от любимите, така да
я нарека. Тя беше красива. Тя беше болезнена. Тя беше натрапчива. Това беше
всичко, което исках от книгата. Искаше ми се просто, тя да не се беше
самоубила. Ще се радвам да я прочетете и да изразите мнението си.
Приятно
четене!
-Мари.
0 коментара