One of my days: Бегликташ 2018
Не е
нагласено честно, просто така се случи че към края на този месец отново ще има travel пост. С моят късмет трябваше да се разболея докато съм
още на почивка, но пък какво да се прави, без това времето е кофти. Сутринта се
събудих с болки в гърлото, но много ми се правеше спонтанно пътуване. Решихме
да посетим Тракийското светилище Бегликташ.
23 юли, 2018
Събудих се
към 8:30 с ужасно главоболие, дразнене на гърлото и бях решена цял ден да си
почивам в хотела, защото без това утре ще се прибираме към Ямбол, няма да
изпусна много. Реших да сляза да си направя едно кафе и да закуся.
Междувременно разбрах, че ще ходим до Бегликташ ( Беглик Таш ) и веднага се
качих до хотелската стая, за да заредя батерията на фотоапарата. Към 12 часа на
обяд вече бяхме готови, взех една малка чанта, обух удобни обувки ( в
последствие ми направиха пришки, но това няма значение ), прибрах фотоапарата и
потеглихме. Ние пътувахме от Царево, Арапя към Приморско, който беше на 6 км.
от скалното светилище.
Стигането
до там не беше трудно, стига да внимавате по пътя. Трябва да се оглеждате много
добре по пътя за дървена табела от дясната страна на пътя. Точно до нея има
нещо като импровизиран паркинг. Паркирахме колата, защото не бяхме с джип и
щеше да е трудно стигането до там. Вървяхме 15 минути пеша, беше много приятно
в гората и тръгнахме нагоре по пътечката. След като пътеката свърши просто дъха
ми спря. Откри се една голяма панорамна гледка. Платихме входа и влязохме във
вътрешността на светилището. Това е едно място без аналог не само в пределите
на България, но и на целия Балкански полуостров. Историческата му стойност е
огромна, а усещането което предизвика у мен и не само – беше несравнимо!
Първо
започнахме от входа ( разбира се ).
Беше ориентиран към югозапад, в неразкритата си част продължава на запад. Той
определя и главната ос изток-запад, около която са позиционирани основните
обекти, изграждащи светилището.
Продължихме
към Брачното ложе. Той е централният
камък, който е оформен като легло. Издялана е ‘’възглавница’’ в източната част
на ложето, което определя ориентацията на главата към изгрева. Върху него
жрецът и жрицата ритуално представяли свещения брак между Бога Слънце и
Богинята Майка.
Третият
камък носеше името – Жертвеник.
Снабден е отгоре с издълбани ямички ( като басейни ), в които се изливали
четирите свещени течности – вода, вино, мляко и зехтин. Там се поставяли също и
дароприношенията, предимно горски плодове, ябълки, грозде, хляб и семена. В
много редки случаи е имало и жертвени животни.
Четвъртият
камък беше с формата на Трон и
такова беше названието му. В каменния къс беше издялана седалка. От него
тракийският Цар-Жрец ръководел церемоните. Не беше като трона от Game of Thrones,
няма база за сравнение. Май е време
да гледам този сериал..но нека не се отплесваме.
Свещена Площадка – носеше името
на петият по ред камък. Скална скулптура, изобразяваща пентаграми и символи,
застъпващи двете начала в природата – мъжкото и женското. Скалните вани
събирали дъждовна вода, необходима за ритуалите.
Шест и
седем носеха имената – Голям и малък
заоблен камък. Големият заоблен камък, наречен още „менхир”, белязан с
изсечена на върха му „божествена стъпка” на Бога Слънце. Малкият заоблен камък
се намира на стъпката на Богинята майка.
Дупките са
конфигурирани като отражение на съзвездието „Плеяди”. Били са запълвани с масло и запалвани с цел постигане на
магическа сакралност.
Номер девет
е Посеченият камък. Той е станал обект
на взривяване през 50-те години на десетилетие на 20-ти век. Различни сектори
от мащабното светилище са били подложени на унищожение.
Десетият
камък носеше името Апостол Таш.
Гигантски скален къс с форма на обърнато сърце. Той е стъпил върху източния
край на ритуалната площадка, но е отделян от нея с дълбок канал. В основата е
бил издълбан дъговиден отвор, през който посветените преминавали от земния към
подземния свят.
Долмен „Свещена пещера”. Единадесетият камък представлява класически мегалитен паметник с две
основи и плоча отгоре.
Дванедесетият
камък Слънчев Часовник се състои от
16 плочи, разположени около скална площадка с обелиск в центъра. Все още 7 от
тях стоят на първоначалните си места, опрени една в друга под наклон.
Тринадесетият
и може би този, който най-много ме впечатли беше Лабиринт. Система от скални коридори, през които „непосветените”
преминавали в стремеж към духовна инициация. Аз влязох и излязох без проблемно,
като изключим че накрая имаше един камък, който заклещи двата ми крака, но
успях да се измъкна.
Последният
камък носи името Къща на Оракула. Представлява
останки от жреческо жилище от най-късния период на светилището. Атмосферата
носеше усещане, все едно е пропита с древна магия.
И тук
приключението приключи. Нямахме водач, затова решихме сами да обиколим и
открихме всички камъни. Повечето информацията е от брошурата, която получихме
на входа. Дестинацията не беше твърде голяма, но си струва да се отиде. Имаше
доста туристи, дори и чужденци. Преодолях срама си и помолих един да ме снима.
Трудно е да си блогър и да искаш да снимаш всичко #bloggersproblems. И след един
час обикаляне из местността стана време да се прибираме към Царево и да хапнем,
защото аз лично бях пригладняла. Вървяхме 1 километър и половина до паркинга и
отпътувахме. Ще се радвам на вашите коментари! :))
Благодаря
ви, че ме четете!
-Мари.
0 коментара