One of my days: Капана Фест Лято 2018
Реших да
изпратя юни месец, не с дъждове и мрачно време както той, а с много усмивки и
позитивни емоции от началото му. На 1, 2 и 3-ти юни в града под тепетата –
Пловдив, се проведе Капана фест. За първи път успях да посетя фестивала, но
определено няма да е последният път. Още на Капана Фест Есен 2018 съм там! През
третата си година Капана беше пълен с иновативни продавачи, графити, музика на
живо ( която за жалост пропуснах ), барове на открито, коктейли, дегустации на
храни и най-различни забавления. Това еднодневно пътуване беше една глътка свеж
въздух за мен и страхотно начало на лятото.
3 юни, 2018
Събудих се
още в шест часа сутринта. Не знам дали само аз съм така, но когато ми предстои
пътуване или просто нещо важно, не мога да спя от вълнение и корема ми се свива
на топка. Пътувахме с БДЖ, а по разписание влакът ни беше в осем часа. Набързо
прибрах необходимите ми неща за пътуването – телефон, преносимо зарядно,
фотоапарат, слушалки и задължително sketchbook-a, все пак трябва да се рисува по пътя. Качих се в
колата и баща ми ме метна на гарата. Бяхме се събрали голяма група за нашето
пътешествие и си беше страшно забавно! Купихме си билети за отиване и
потеглихме.
Три часа се возихме по релсите и успях да се насладя на гледки,
които не могат да бъдат видени ако сме по магистралата с колата например. Пътя
мина сравнително бързо изпълнен със смях в купето и разговори с приятелките ми
и приятеля ми. Още със слизането си купихме билети за връщане, за да може после
директно да се качим на влака и да не го изпуснем, защото тази възможност беше
огромна. :D
Първата ни
и главна дестинация беше фестивала. Разделени на групички и двойки вървяхме и
си говорихме. По пътя спряхме и на Пеещите фонтани за няколко снимки и 10
минути да се насладим на красотата им.
Развълнувани се запътихме отново към целта и стигнахме.
Уличките на Капана ни приветстваха с аромат на лято от процъфтяващата липа ( В Ямбол въобще не ми харесва този аромат, а там като че ли беше по-специално.. ), навсякъде имаше хора от различни градове, носеше се и джаз музика, озвучаваща целият квартал. Атмосферата беше шарена, усмихната и най-вече вдъхновяваща. Капана носеше в себе си магия и я пренесе в сърцата на всички посетители, включително и на мен.
Едно от
най-любимите ми неща в пътуванията, след емоциите разбира се, е че се
запознавам с нови хора, или просто имам възможност да се запозная на живо с Instagram приятели. На Капана успях да се запозная на живо със
слънчевата Милена. Също толкова добра и мила, както и зад профила и. Ако не
знаете коя е може да цъкнете тук @milena.trifonova. Има страхотен инстаграм профил, изпълнен с малки
рисунки, калиграфия и hand lettering. Ах, красота за очите!
Успях и да
се запозная и с една от любимите ми блогърки Ели от @mademoisellie_, където открих на шатрата на Superdry. Успяхме да си поговорим за 5 минутки, но си обещахме
че следващия път ще излезем за по-дълго време.
Нямаше как
да пропуснем и да се освежим на инсталацията #superdrykapana. Много разхлаждащо и приятно, а аз след това заприличах
на мокра кокошка, но пък беше забавно.
Обиколихме
и останалите щандове, всеки си купи по нещо за спомен. Ние с моите приятелки си
купихме много хубави, ръчно направени албуми за снимки от щанда на AtelieDesire ( Facebook страничката им ще намерите, като цъкнете на името им) .
В албумчетата ще залепим всички моменти и прекрасни емоции от Капана и не само.
След като в
Пловдив всяко едно място е кадър, направихме снимки дори и на бялата Instagram рамка отидохме да хапнем. Не е лесно да сме на празни
стомаси и бира, нали?
След хапването си направихме и една следобедна закуска.
Моята беше предоставена от Trastena Wines, които бяха подготвили едно специално лекарство за горещия ден на
фестивала – алкохолен сладолед от органично малиново вино. Ех, все пак щастието
го има и под формата на храна.
За финал хапнах още един сладолед, защото исках
да опитам и от вкусотиите на Gelateria Naturale. Направен с продукти от българско органично земеделие без консерванти или
вид оцветители. И в Instagram профила си бях казала, че нищо от споменатите неща не е реклама (!!!),
просто всичко си заслужаваше.
Часовникът
тиктакаше и отброяваше последните минути до влака ни към Ямбол. С бързи крачки
се запътихме към гарата и се качихме с усмивки на лица и заканата, че ще се
върнем отново. Искам тук да благодаря на всички момичета и на приятеля ми (
единственото момче в групата ) за прекрасните емоции! Ще се радвам на вашите
коментари! :))
Благодаря
ви, че ме четете!
-Мари.
0 коментара