За (не)възможното приятелство ''Защото никога няма да се срещнем'' на Лия Томас - Ревю.
Автор: Лия Томас
Страници: 343
Оценка в Goodreads : 4/5
Анотация:
Оли и Мориц са най-добри приятели, но никога няма да се срещнат. Оли страда от опасна за живота алергия към електричеството, а слабото сърце на Мориц изисква пейсмейкър. Ако някога се срещнат, и двамата могат да умрат. Двете момчета живеят като изгнаници от обществото, но чрез писмата, които си разменят, помежду им се установява силна връзка – спасително въже в мрачни времена: когато единствената приятелка на Оли, Лиз, го изоставя, а Мориц се бори с грубиянин, решен да го унищожи. Но когато Мориц разкрива ключа към общото им, зловещо минало, започнало преди години в загадъчна германска лаборатория, приятелството им е изправено пред изпитание, което нито единият, нито другият е очаквал.
Разказана под формата на писма от Оли и Мориц – два необикновени
нови гласа – тази история за невъзможно приятелство и надежда при странни
обстоятелства съчетава елементи на научна фантастика с темите за порастването.
Забавен, мрачен, невероятно вдъхновяващ и абсолютно незабравим разказ.
Здравейте,
книжни души! Днес в понеделник сутрин съм тук с ревю на една книга, която
изчетох на един дъх, въпреки препятствията. Говоря ви за новата книга в
издателство Ентусиаст, а именно ‘’Защото никога няма да се срещнем’’ от Лия
Томас.
Концепцията
на историята е много индивидуална и е различна от всичко, което съм чела до
сега. Тя е съсредоточена върху момче, което не може да отиде в близост до
електричество и друго момче, което зависи от него, защото сърцето му ще спре да
бие. Двамата никога няма да могат да се срещнат, защото единия от тях ще умре.
Затова от двете страни на земното кълбо, те си обменят писма, които в крайна
сметка ще доведат до общо откритие. Това е едновременно стопляща сърцето и
сърцераздирателна книга, макар и да има щипка фантастика към нея.
Докато
четях книгата имах някакво чувство какво ще се случи накрая, беше ми доста
предвидимо, но ми беше интересно да чета как двете момчета откриват истини и се
развиват в течение на времето.
Двамата
герои – Оли и Мориц, са много противоположни. От техните здравословни проблеми,
до техните отличителни стилове на писане и гласове. Оли има епилепсия и живота
му е далеч от опасностите на града, докато животът на Мориц зависи от
пейсмейкър и живее в Германия.
Двете
гледни точки бяха невероятни. Макар че, разказите на Оли повече затоплиха
сърцето ми. Доста са приятни за четене техните остроумни, понякога разкъсващи
сърцето отговори. Двете страни през цялата история бяха брилянтно изработени и
потекоха добре един до друг. Някои части бяха малко предсказуеми, но имаше
много неща, които не можех да предположа ни най-малко.
Като цяло ‘’Защото
никога няма да се срещнем’’ ми хареса. Това беше наистина един увлекателен
роман. Интересно ми е да се запозная още с творчеството на Лия Томас. Героите
са незабравими, тяхната уникална връзка още повече. Определено се препоръчва на
тези, които обичат съвременните книги с обрат.
Искрени благодарности на
издателство Ентусиаст, за предоставената възможност!
-Мари.
2 коментара
Привет! :)
ОтговорИзтриванеРевюто ти е кратко, но успя да предаде и да ми обрисува поне отчасти книгата. Тъй като прочетох цялото ти ревю и като цяло все още съм на нивото ,,Не мога да реша" искам да попитам нещо. Книгата е сбор от писмата на двете момчета (главните герои) или е написана в стил художествена литература? Сюжетът посредством писмата ли се разкрива или самата история е развита от гледна точка на автора, както в обикновените художествени произведения? :)
Привет, Гери! Всяка глава е писмо, те си разказват своите истории и така се развива сюжета. :)
ИзтриванеБлагодаря за коментара!