Една година като блогър + 5 неща, които научих като такава.

Представете си едно място, където бихте могли да отидете и тотално да отприщите своята креативност. Това място за мен, е моят блог, който на днешната дата прави една година от своето съществуване. ABookloverPlace е моят последен източник на творчество и моето щастливо място. Започнах моят блог точно преди една година, с една идея – и никога не си бях представила, че ще расте и ще се развива в това, което се превърна до днес. Благодаря ви от дъното на сърцето ми на всеки един от вас, който чете този пост. Вашата подкрепа в най-голямото творческо начинание на живота ми наистина означава всичко за мен! Днешната публикация е доста специална за мен. Реших да си го отпразнувам с книга в ръка и приятели. Основната идея на този пост освен да ви благодаря, ще споделя няколко неща, които научих по време на първата си година като книжен блогър. Мисля, че ще се получи един доста дълъг пост – така че се настанете добре, вземете си нещо сладко за похапване или чаша вино, зависи и нека да празнуваме. Шегувам се,разбира се. Аз си празнувам.

Всеки, който чете блога ми би трябвало да знае за какво става въпрос. На новодошлите – ами добре дошли в моето интернет кътче. ABookloverPlace е мястото, където говоря най-вече за книги, както и за личния ми живот в малък аспект. Какво може би не знаете за книжния ми живот? Аз съм един запален читател. Това всеки го знае. Обичам да чета, да минавам през най-различни светове из страниците на книгите. Книгите са приоритет от моя живот. Те пораждат в мен голяма съвкупност от чувства, че понякога просто стоя и си мисля, че сънувам. Запозната съм с книгите от съвсем мъничка. Научила съм се да чета на 6 годишна възраст, а от 7 започвам да чета самостоятелно детски книжки.

По принцип, аз се уморих от създаването на неща, за други хора и да се чувствам странно, защото няма нещо, което да ме държи. Така създадох блога си тук – най-вече за себе си и за лично удоволствие, а постепенно за всички вас, които четете нещата, които пиша.

Така..как се озовах тук? От къде дойде цялата идея за блогърството? Както споменах по-горе съм запален читател. Обичам да пиша, както и да чета. Реших да ги комбинирам, но не бях сигурна напълно в това. Отдаде ми се огромна възможност да присъствам на семинар. Пет часовата лекция, беше главно за това как да успееш, как да преследваш мечтите си и как всичко се постига с много труд, постоянство и вдъхновение. След това бях напълно решена. И започнах с писането на първия ми пост, който беше по-точно уводен. След известно време разбрах, че не мотивацията, а постоянството е ключът към успеха точно в книжното общество. Започнах да пиша за забавление, но с времето се превърна част от моя живот.

Все още не съм експерт блогър, но все пак реших да споделя няколко неща, които съм научила по протежение на пътя. Така че – след 1 година, 97 поста в блога, много изображения, 23 530 посещения на блога и 120 000+ посещения на профила ми в Google + , eто го!

5 неща, които научих през тази една година като блогър.

1.Блогът изисква много работа.

Обичам всяка една минута от него. Както знаете между моите публикации в блога имам и друга работа, а това е училището. Най-важното нещо, когато имате блог е човек да отделя нужното Време, Внимание, Вдъхновение. Трите големи и важни В-та. Препоръчително е да се качва поне веднъж в седмицата. От време на време е нужно да се прави разнообразие в дизайна. Колкото повече внимание му отделяме, толкова повече хора, ще го забележат, че съществува. Да погледнем от моята страна. Аз лично отделям време за блога си, колкото и да нямам време за останалите неща, се грижа за него. Относно дизайна, сменян е два пъти. За постовете отделям понякога доста време и го изпипвам до край, друг път имам толкова много вдъхновение, че става за много кратко време и пак съм доволна от крайния резултат на блог поста. Попадала съм на доста хубави коментари относно блога си и това ме радва изключително много. Получавам и подкрепа от близките си хора, което ме вдъхновява допълнително да продължавам напред.

2.Кажете ‘’да’’ и вложете всичко от себе си.

Със сигурност съм им изгубила бройката, колко постове свързани с книги или каквото и да било съм отхвърлила, само защото няма да се хареса на аудиторията ми. Но последователно, аз се надигнах от зоната си на комфорт и знаех, че мога да постигна нещо, ако вложа всичко от себе си. Накрая не останах разочарована. Мога да ви кажа, че се получава всеки път, просто трябва да бъда малко по-уверена в себе си. Преди да публикувам първото си ревю, бях ужасена. Самият ‘’блогърски’’ нерв трепереше. Толкова ревюта съм писала и трила. На една книга, бях писала ревю близо три пъти. Вече вярвам повече в себе си и публикувам без да се замисля, кой знае колко много. Понякога може да се намират и отрицателни коментари, но те биха ви помогнали доста. Не се отчайвайте. Знам, че не можете да висите зад кулисите на всеки блог – но ако можете, вие ще видите същото притеснение, безброй написани и задраскани страници, много източници на вдъхновение, един куп внимателно планиране и подготовка, както и тон блъскане.

3.Комуникацията е водеща.

От както създадох този блог завързах доста нови запознанства. Намерих много нови приятели, както и една общност от страхотни хора, които се подкрепят заедно. Нищо свързано с блога ми не ме кара да се чувствам по-щастлива или по-изпълнена, когато видя, че под моя рецензия има много положителни коментари. Също и, когато ми правят комплименти, колко е прекрасен блога ми и че трябва да продължа да се занимавам с това за напред. Или да получа съобщение в пощата, което да гласи, че искат да им препоръчам интересна книга, която ме е докоснала наистина много. Явно с времето блога ми вдъхновява. Чувствам се толкова благодарна на всеки един от вас.

4.Нищо не е ( или някога ще бъде ) перфектно.

Аз съм истински перфекционист и това е наистина от части е доста разочароващо. С времето аз осъзнах, че блогът не е направен, за да е съвършен – за мен това е едно постоянно пътешествие на изследване и растеж. Това е много важна част от моя процес да бълвам блог постове при първа възможност, без значение какво. Аз правя един милион оправдания в съзнанието ми, понякога защо един пост не е готов да се публикува. Вече не позволявам на заблудата на съвършенството да попречи на моя творчески процес. Смятам, че съм в състояние да осмисля и да създам нормално темпо и да се чувствам по-вдъхновена от всякога. Сега съм в състояние да се возя на вълните на вдъхновение, така като те идват постоянно без да го осъзная.

5.Започнете сега и никога не поглеждайте назад.

Искаше ми се да започна ABookloverPlace малко по-рано, но сега съм изключително щастлива, че съм го започнала точно днес, преди една година. Не е пряк път, няма магическа формула, и няма лесни отговори. Ако си мислите да започнете всякакъв вид ново начинание, дори блог, аз ви насърчавам да започнете точно сега – преди да мислите, че сте готови. Може би, няма да бъдете толкова добри в това, когато започнете за първи път, но практиката ви прави по-добри и смея да кажа перфектни. Аз наистина изсипвам моето сърце и душа във всичко, което правя. След една година вече, нито веднъж не съм погледнала назад, аз съм щастлива с това къде съм и съм най-развълнувана от възможностите, които крие бъдещето ми.

Е,това е. Ако все още сте тук, благодаря ви от сърце, че отделихте от своето време да прочетете този пост. Надявам се, че ви е донесъл вдъхновяваща доза и малко вникване в моя творчески път като блогър. И отново ви благодаря, че сте тук в моя блог. Това наистина означава много за мен. Правите ме щастлива със всеки изминал ден.

Усмивки,

-Мари.

Tags :

8 коментара

Unknown19 октомври 2016 г. в 8:40
Ооо,страхотен пост, Мари! ❤ Честит рожден ден на блога ти, пожелавам ти да продължаваш да развиваш креативността си чрез блога и да имаш много приятни мигове сред книжния свят!
ОтговорИзтриване
Отговори
Памела П.19 октомври 2016 г. в 13:02
Невероятен пост,Мари. <3 Съгласна съм с всяка дума, честит рожден ден на блага ти, дано има още много такива. Никога не спирай да правиш това, което те прави щастлива. <3
ОтговорИзтриване
Отговори
Мишка с книжка19 октомври 2016 г. в 21:20
Честита първа годинка на блога ти :))) И ти пожелавам още много години да го поддържаш със същото желание и емоция като сега и да пишеш все по-страхотни постове :)))
ОтговорИзтриване
Отговори
Unknown20 октомври 2016 г. в 18:09
ВЪЗХИЩАВАМ ТИ СЕ! Всичко, което правиш е удивително. А и рядко срещано сред нас - младите умове. А именно това да си поставиш цели и да ги преследваш. Най-важното е да повярваш в себе си, че можеш! Тогава нещата се случват. Бъди все така напориста, имай стремежа да се развиваш в тази област, разбира се и във всичко друго, което ти харесва. Продължавай да радваш нас читателите на блога ти и най-важното, продължавай да радваш себе си!
Благодарности, че направи деня ми по-добър и усмихнат.
ОтговорИзтриване
Отговори